Въведение
Този раздел разглежда тенденциите в развитието на пазара на труда и съпътстващите ги в Европа социални промени през последните две години.. Разбира се, на първо място 2020 и 2021 г. бяха белязани от пандемията Covid-19, която предизвика драстични политически интервенции в ежедневния живот, силно повлияли и формирали пазара на труда. Макар че възстановяването изглежда върви добре, подкрепено от широка ваксинационна кампания в цяла Европа през първото и особено през второто тримесечие на 2021 г., икономическият растеж вероятно ще достигне предкризисното си ниво през лятото на 2022 г., а възстановяването на заетостта, особено що касае отработените часове, все още не се вижда (Jestl and Stehrer 2021; OECD 2021).
Кризата подкопа напредъка, постигнат предишните няколко години в Европа по отношение ръст на заетостта и повече равнопоставеност. Благодарение на безпрецедентните публични разходи и подкрепата на национално и европейско ниво работещото население до известна степен беше относително защитено. Делът на банкрутите беше по-нисък отпреди, отбелязан бе умерен спад в заетостта, напр. в сравнение с този в САЩ, а средният разполагаем доход дори нарасна (Clark et al. 2021; OECD 2021). Въпреки тези постижения въздействието на кризата не засегна равномерно всички. Вместо това на преден план изпъкнаха съществуващи дефекти и потенциални структурни недостатъци, особено засягащи младите, мигрантите и нискообразованите работници. Следователно, налице е напълно реален риск от нарастване на неравенството в пост-пандемичния период, когато отпаднат схемите за краткосрочна публична подкрепа (Adams-Prassl et al. 2020; Jestl and Stehrer 2021).