През последните десетилетия процесът на колективно представителство на работниците и работодателите, на социален диалог и колективно договаряне е изправен пред редица предизвикателства и много трудности. Финансовите кризи, дигитализацията и другите иновации, както и реформите в трудовите пазари до голяма степен са променили обхвата и функционирането на системите за социален диалог и колективно договаряне. Обща тенденция е обхватът на работниците, членове на синдикати и обхватът на работниците и предприятията, които са покрити с колективни трудови договори, да намалява през последните десетилетия. Такава е ситуацията и в повечето страни-членки на ОИСР и на ЕС Все по-често се пренебрегва ролята на колективното договаряне като институция и инструменти за постигане на равновесие на пазара на труда.